Гергьовден. 06 май 2010. Един светъл празник, но без грам празничност и без онзи семеен уют, на които човек се радва, когато е с близките. Един Гергьовден, който по стечение на обстоятелствата, посрещнах сама в дъждовен и мрачен Бон. Липсваше аромата на печено агнешко, липсваше детския смях на любимия ми племенник, нямаше нищо празнично. Нито беше почивен ден, нито бях някъде сред природата, за да се любувам на хубавото майско време. В такива дни оценяваш наистина традициите и семейните обичаи за даден празник. Защото в чужда среда липсата им е прекалено осезаема. Тогава нещата не се свеждат просто до липсата на близките или носталгията по дома... Липсва част от теб и от това, което си свързвал с дадения светъл празник. Липсват прекалено много обстоятелства, които правят празника такъв, какъвто е! Трудно би се намерило нещо или някой, който да може да запълни тази празнота! Особено тук, където с учудване и дори възмущение те гледат, ако кажеш, че именният ден е голям празник! Какво да правиш - разни хора, разни идеали! Казал някога Алеко Константинов...На мен не ми остава нищо друго, освен да се опитам да си създам моя малка частица от атмосферата на Гергьовден - по най-лесния за мен начин - с музика! Поздравявам всички именници! http://www.youtube.com/watch?v=HZl_qJVrhow
Пея си аз и се радвам на един малък, но изключително сърдечен жест - една роза, подарена ми от продавача в кварталната бакалия. Просто така! Защото съм била така любезна, защото съм му върнала надеждата и че така съм му вдъхнала вяра, че има повече добри хора като мен! Така и не разбрах с какво толкова заслужих това внимание...просто влязох в магазинчето му и попитах дали все още работи, взех 2-3 домата, чушки и малко мандарини и след това търпеливо го изчаках да довърши асемблирането на един букет... Както и да е, тази случка беше изключително приятно преживяване и направи деня ми по-хубав! Пожелавам ви от все сърце повече такива приятни стечения на обстоятелствата, които да връщат неусетно усмивката на лицето ви!
No comments:
Post a Comment