Камен е едва на 25. Председател е на фондация “StartUP” и всячески помага на младите хора да преследват мечтите си. В един ден светът му се преобръща - диагностициран е с агресивен и бързоразвиващ се рак - “Сарком на Юинг”. Лекарите отрязват един от пръстите на крака му, но ракът е упорит. Сега се е спрял в слабините му и бързо напредва към коремната област.
Камен няма много време, нито пък средства. Но има приятели. Има теб, има всички нас. Камен се нуждае от експертна медицинска помощ, която за жалост не е налична в България. Лечението е скъпо, но с общи усилия можем да съберем средствата. Колкото повече хора научат за Камен и болестта му - толкова по-бързо ще стане това.
Ние, най-близките приятели на Камен създадохме инициативният комитет “Кометите на Камен” и носим надеждата за излекуването му. Всеки един може да се превърне в Комета и да доближи Камен с една крачкa до нормалния, здрав живот. Достатъчно е да изпрати дори само един смс с текст DMS Kamen кратък номер 17 777 и да каже на само един свой приятел.
Aко до всяко добро същество, застане поне още едно, тогава, тогава...
Ето всички начини, по които може да се помогне на Камен: SMS с DMS Kamen на 17 777 (Цена на SMS - 1 лв за абонати на договор и за трите оператора)
Банкови сметки: Първа Инвестиционна Банка / First Investment Bank BG34FINV91501315730309 BGN
BG66FINV91501315730315 EUR
BG82FINV91501315730318 USD
Swift / BIC Code: FINVBGSF
Титуляр: Kamen Rumenov Sarafov
Heute bin ich auf einem interessanten Artikel in einem Campus-magazin gestoßen. Stammt von Nadine Meyden, die eine Etikette-expertin ist. Sie weist daraufhin hin, dass das Auto und das Verhalten hinter dem Steuer viel über die Persönlichkeit aussagt. Also muss man Chaos und Schmutzigkeit, sowohl ungedulden und rennsprotartigen Fahrstil in Anwesenheit von Kollegen und Berufspartnern eher vermeiden. Das Beste wäre, laut Frau Meyden, ihren Fahrgästen die Geborgenheit und Sicherheit gewährzuleisten. Und der Ehrenplatz, wenn Sie hinter dem Steuer sind, ist natürlich der Beifahrerplatz. Wenn die Fahrt ziemlich länger dauert, müssen die Pausen vorher abgesprochen werden. Das Wohlfühlen ist auch wichtig, so fragen Sie immer, wenn Sie das Fenster öffnen wollen, nach der Temperatur usw. Falls Sie einen Kollegen nach Hause fahren, warten Sie solange ab, bis er schon das Haus betreten hat. Und letzter Ratschlag für die Männer: wenn eine Dame bei Ihnen einsteigt, schauen Sie nie darauf zu! Egal wie verlockend ihr kurzer Rock sein kann!
Unser Stipendiatenkreis hat für Euch wieder etwas Spannendes zu zeigen! Wir haben selbst wieder einen Werbefilm gedreht und hoffen, dass er Euch gefällt! Wenn ja, bitte, weiterempfehlen und auf Facebook auf "Like"-Button klicken!!!
Wer Bulgarien kennenlernen will, auch wenn nur aus der Ferne, hab ich folgendes Video für euch! Ein anderes Video auf YouTube besagte, dass Gott die Bulgaren als allerletztes Volk Wunder verschenkt hat. Da Er schon müde war, hat Er befohlen: Bulgarien bekommt ein bisschen von allen Wundern der Welt, die Ich bereits vergeben habe. Ich kann behaupten - das stimmt völlig!! Wir haben atemberaubende Meeresküste, wunderschöne Gebirge, vielfältiges Flora und Fauna, geschmackvollen Wein, beeindruckenden Folklor, langjährige Geschichte, besitzen Schätze und Traditionen, die einzigartig sind... und viel mehr! Lass Euch überraschen!
Es ist schon höchster Zeit, dass ich Euch kurz über mein Förderprogramm etwas erzähle. Ich mache es nicht nur so, um Werbung zu machen. Es stimmt teilweise, aber der Grund, der mich wirklich bewegt, ist nämlich ganz einfach: ES LOHNT SICH!!!
Ich fange nun etwas formell an: Mummert Förderprogramm bietet Stipendien für Masterstudium in Deutschlandan der Universität zu Köln oder an der RWTH Aachen an. Es werden Länder aus Mittel- und Osteuropa gefördert: Bulgarien, Estland, Kroatien, Lettland, Litauen, Montenegro, Polen, Rumänien, Serbien, Slowakei, Slowenien, Tschechien oder Ungarn. Es werden Studiengänge in den Wirtschafts-, Ingenieur-, Natur- oder Tourismuswissenschaften gefördert. Die Liste ist zwar lang und man kann sich diese auf der Webseite anschauen. (http://www.mummert-stiftung.de/content/language1/html/10406.asp) Was braucht man noch? Zwei Sachen sind wichtig: man soll Management-Potential besitzen und dieser schon teilweise bewiesen zu haben, sowie Bereitschaft zum Rückkehr ins Heimatland nach dem Studium. Warum wird so viel Wert auf Punkt "Rückkehr" gelegt? Die Antwort liegt in der Motivation und dem Ziel der Stiftler - Rochus und Beatrice Mummert. Sie fördern High Potentials, die während ihren Deutschlandaufenthalt akademische, praktische und Auslandserfahrung sammmeln, dazu auch an zahlreichen kulturellen Ereignissen teilnehmen, führende deutsche Unternehmen besichtigen, Kontakte knüpfen und ein Netzwerk bilden. So top ausgebildet müssen die Mummert Alumni einen Beitrag zur Steigung der Wettbewerbsfähigkeit und Wohlstand in den Heimatländern leisten. So soll die politische Stabilität in ganz Europa, aber auch die Netzwerkbildung zwischen Deutschland und den jeweiligen Ländern aus Mittel- und Osteuropa gesichert werden.
Nun unformeller weiter: Ich bin Mummert-Stipendiatin seit 2009. Gut ein Jahr ist hinter mir, aber für mich scheint es schon viel mehr. Ich habe so viele Erlebnisse und Erfahrungen im letzten Jahr, dass ich das mit mindestens 10 Jahren vergleichen kann. Nun was ist es Mummert-Stip zu sein? An erster Stelle, aber nicht von der Wichtigkeit her: ich kann mein Studium finanzieren und habe keine Sorgen ums Geld. Ich bekomme oft die Frage: Ist dieses Stipendium ausreichend, um angemessen zu leben. Die Antwort lautet: JAAAAA! Du kannst selbst beurteilen: Das Förderprogramm umfasst ein Stipendium von 850 EUR, zusätzlich erhält man Studiengebühren rückerstattet, eine Forschungsbeihilfe von 228 EUR pro Semester, Reisekostenzuschuss für An- und Rückreise, Laptop-Zuschuss und Unfall- und Krankenversicherung. Ich habe sogar gespart und konnte auch reisen. Ich befinde mich mitten im Herzen Europas und da lockert nicht nur Deutschland an. Ich habe bereits Amsterdam, Maastricht, Hamburg, München und Düsseldorf besucht. Jedes Mal mit meinen neuen ausländischen Kommilitonen!!! Es macht so viel Spaß und man lernt deren Kulturen aus der Nähe kennen!! Das kannst Du zu Hause nicht erleben! Mit einem Indier unter den Deutschen am Oktoberfest in München zu jubeln oder mit einer Spanierin die Grachten in Amsterdam zu erleben oder mit einer Rumänerin durch Maastricht zu spazieren. Solche Freundschaften bleiben fürs Leben! Ich kenne außerdem jede Menge Leute aus den geförderten Ländern in Mittel- und Osteuropa. Alle sind ja hervorragende Persönlichkeiten, da sie nicht zufällig für Mummert-Stips auserwählt wurden. Ich kann ja immer auf Freunden in den jeweiligen Ländern rechnen. Ich bin mir sicher, dass wir auch in 10 Jahren genauso gut in Kontakt bleiben wie heute!
Nun - wie sieht der Alltag aus: SPANNEND!!! Neben den Vorlesungen und Übungen an der Uni und die Hausaufgaben, die man erledigen soll, treibe ich oft Sport. Ich hab´ hier in Deutschland gelernt Joggen zu lieben, sowie mit dem Fahrrad unterwegs zu sein. Ich hatte mehrmals Radtouren am Rhein unternommen, als ich noch in Bonn wohnte. Das Gefühl ist so einzigartig! Leider ist so was in Bulgarien nicht möglich - da fehlt die Infrastruktur, aber ich hoffe, es wird besser! Seitdem ich hierzulande studiere, habe ich noch eine Leidenschaft erworben: nämlich das Kochen :)) Ich hab´ nicht immer viel Zeit, aber es macht mir viel Spaß für andere eine typisch bulgarische Speise vorzubereiten oder einfach etwas Leckeres anzubieten. Ich hatte voriges Jahr in meiner alten WG sogenannte "Kochsonntage" mit meinen Mitbewohnerinnen. Diese Erinnerungen sind immer noch ganz lebendig!!! Mein Alltag ist echt kunterbunt: jeden Tag lernt man etwas Neues - neue Wörter (egal in welcher Sprache), Fachbezogenes, neue Menschen aus aller Welt und nicht an letzter Stelle wie man mit den kulturellen Unterschieden umgehen soll! Wir sind alle einzigartig und unterscheiden uns im Denken, aber trotzdem müssen wir tollerant untereinander sein! Für meinen kurzen Aufenthalt in Deutschland konnte ich noch einen Traum verwirklichen - ich habe einen spanischen Kurs gemacht! Ich wollte es schon immer machen, aber hatte meistens nie richtig die Zeit dafür! Nun aber schon den ersten Meilenstein gesetzt! Im nächsten Semester mache ich weiter!!!
Schluß mal mit dem Thema "UNI"... Was macht ein Mummert-Stipendiat sonst? Was macht er zusätzlich zwischen den Vorlesungen und den weiteren Freizeitsaktivitäten? Er lernt ein aktiver Mensch zu sein. Denn ein Bestandteil des Förderprogramms sind auch zahlreiche Softskills-Seminare, Unternehmensbesichtigungen und Studienreisen. So habe ich schon mehrere Techniken zum Zeitmanagement erlernt und damit schafft man Studium auch viel leichter. Gute Organisation macht Wunder, aber man muss auch lernen "Nein" zu sagen. Dazu wurden auch meine Mannieren für ein Geschäftsessen nach einem Knigge-Seminar auf Topniveau gebracht. Mein Favorit bei den Stiftungsveranstaltungen ist aber die Studienreise "Deutschland in Europa, Deutschland für Europa" an der Europäischen Akademie Berlin. Das war eine der wenigen Gelegenheiten, wo ich mit allen Mitstips aus meinem Jahrgang eine Woche lang zusammen verbringen konnte. Während des Semesters können wir kaum was unternehmen oder wenigstens nicht alle. So habe ich viele aus der Nähe kennengelernt. Und wenn man so viele tolle Erlebnisse und Eindrücke mit seinen Mitstips miterlebt, so bilden sich nur Freundschaften, die für ein ganzes Leben lang bleiben und Erinnerungen, die die Zeit nicht verwischen kann. Nebenbei haben wir die mehreren Gesichten der deutschen Hauptstadt entdeckt. Egal ob Berliner Tor, Holocaust-Denkmal, Reichstag oder Museuminsel. Dazu hatten wir zahlreiche Vorträge über politische, historische Themen. Da war ich auch in den Räumen im Schloss Cecilienhof in Potsdam, wo die Verträge zur Festlegung des europäischen Nachkriegsschicksals unterschrieben wurden. Mit meinen Mitstips durfte ich auch hinter den Kulissen von Unternehmen wie Wall AG und Berlinwasser International AG reingucken und solche Chancen hat man normalerweise kaum. Man muss jede Möglichkeit hochschätzen!
Na ja, nicht alle Stiftungveranstaltungen verlaufen nach einer Tagesordnung. So z.B. treffen wir uns bei Stammtischen ganz locker unter uns, Stipendiaten. Wir besprechen die aktuellen Problemen oder Anregungen, manchmal versuchen wir mit Verbesserungsvorschlägen rauszukommen. Es macht immer Spaß sich mit den Mitstips zu unterhalten. Da ich gerade auch über lockere Atmosphäre rede, so muss ich auch bestimmt unsere Kamingespräche erwähnen. Dabei bekommt man die einzigartige Möglichkeit die Stiftler oder die Vorstandsmitglieder der Stifutng näher und informell kennenzulernen. Man erfährt über interessante Ereignisse, die deren Laufbahnen geprägt haben und es ist leicht nachzuvollziehen, wie diese bemerkenswerten Persönsichkeiten ihren Weg durchs Leben bis zum Top durchgekämpft haben. Ich finde diesen Erfahrungsaustausch einfach reizend!
Schon begeistert? Zum Schluss würde ich stichpunktartig zusammenfassen, warum ich DIR Mummert-Förderprogramm weiterempfehlen würde.
umfassendes Rahmenprogramm und einzigartige Betreuung
Gelegenheit für Spitzenausbildung ohne finanzielle Sorgen, dabei industriebezogenes Studium und langjährige Erfahrung der Professoren
Möglichkeit interessante Leute aus der Wirtschaft, Bildungswesen oder Politik kennenzulernen
Praktika an deutschen Unternehmen
Soft-Skills im Rahmen der einzelnen Seminaren zu verbessern
Aufbau eines sozialen Netzwerks
Auseinandersetzung mit anderen Denkweisen, Teamarbeit lernen
Möglichkeit bei der Gestaltung und Verbesserung des Programms beizutragen
eigene Talente entfalten, lernen selbstständig, verantwortlich, aktiv und initiativ zu sein
In einem Satz: Mummert-Stipendiat = etwas mehr als nur eine mehrjährige Auslandserfahrung!
Hab´ich DICH überzeugt, dass es sich lohnt ein Mummert-Stipendiat zu sein??? Willst DU auch einer von uns sein? Dann bewirbt dich schnell. Die Bewerbungsfrist ist 1. November. Mehr Info findest du hier: http://www.mummert-stiftung.de/content/language1/html/10380.asp Der Bewerbungsprozess ist zwar schriftlich herausfordernd, aber schreck´Dich nicht ab!! Man erfährt sooo viel über sich selbst und seine eigene Fähigkeiten und man kriegt bessere Vorstellung von der Zukunft, die man sich wünscht... so dass es am Ende egal ist, ob man Stipendium erhält oder nicht. Aber verliere nicht dein Selbstbewußtsein, glaub´an deine Stärken und sei immer dich selbst! Das ist das Rezept! Dann freuen wir uns dich zu unserem Stipendiatenkreis aufzunehmen!
Bei Fragen kannst du mich anschreiben und ich werde gern beantworten: dakova@mummertstiftung.de
Nun schau unser offizielles Werbespot an:
Und dieses Video wurde von einem Mitstipendiat gedreht - speziell für DICH:
Гергьовден. 06 май 2010. Един светъл празник, но без грам празничност и без онзи семеен уют, на които човек се радва, когато е с близките. Един Гергьовден, който по стечение на обстоятелствата, посрещнах сама в дъждовен и мрачен Бон. Липсваше аромата на печено агнешко, липсваше детския смях на любимия ми племенник, нямаше нищо празнично. Нито беше почивен ден, нито бях някъде сред природата, за да се любувам на хубавото майско време. В такива дни оценяваш наистина традициите и семейните обичаи за даден празник. Защото в чужда среда липсата им е прекалено осезаема. Тогава нещата не се свеждат просто до липсата на близките или носталгията по дома... Липсва част от теб и от това, което си свързвал с дадения светъл празник. Липсват прекалено много обстоятелства, които правят празника такъв, какъвто е! Трудно би се намерило нещо или някой, който да може да запълни тази празнота! Особено тук, където с учудване и дори възмущение те гледат, ако кажеш, че именният ден е голям празник! Какво да правиш - разни хора, разни идеали! Казал някога Алеко Константинов...На мен не ми остава нищо друго, освен да се опитам да си създам моя малка частица от атмосферата на Гергьовден - по най-лесния за мен начин - с музика! Поздравявам всички именници! http://www.youtube.com/watch?v=HZl_qJVrhow Пея си аз и се радвам на един малък, но изключително сърдечен жест - една роза, подарена ми от продавача в кварталната бакалия. Просто така! Защото съм била така любезна, защото съм му върнала надеждата и че така съм му вдъхнала вяра, че има повече добри хора като мен! Така и не разбрах с какво толкова заслужих това внимание...просто влязох в магазинчето му и попитах дали все още работи, взех 2-3 домата, чушки и малко мандарини и след това търпеливо го изчаках да довърши асемблирането на един букет... Както и да е, тази случка беше изключително приятно преживяване и направи деня ми по-хубав! Пожелавам ви от все сърце повече такива приятни стечения на обстоятелствата, които да връщат неусетно усмивката на лицето ви!
Обещах да постна нещо ново на много хора и ето че му дойде времето. Отчасти защото искам да избягам за малко от преследването на поредната задача, отчасти защото наистина искам да споделя това си преживяване.
Този семестър за първи път наистина влязох в библиотеката в Бон. Но не само за да установя, че няма място - както се случи миналия семестър. Влязох, за да работя с двете си колежки по трудоемкия и времеемкия проект за Фрауенхофер институт. Чувам няколко възклицания: "Как така? Та нали си студентка там? В Германия хората почти живеят в библиотеката." Ами, да, може би ако учите икономика или философия, но с компютърните специалности рядко има смисъл да висите сред полици с книги.
Шегата на страна! За последните 2-3 седмици бях редовен посетител на библиотеката и още по-редовен клиент на кафе-машината. Но нека да поясня - не като читател. Не, просто в библиотеката има възможност за групова работа и има достъп до интернет и контакти, т.е. само взимаш лаптопа и се надяваш да има местенце за теб и групата ти. Така направих и този четвъртък. От 17.30ч трябваше да работя с Ромина и Цовинар. Трябваше да се обобщим интервютата, проведени за проекта, да си направим изводите, да подготвим презентацията за следващия ден и така. Чакаше ни дълга вечер, а бяхме вече достатъчно уморени и изнервени от изминалите дни и завинаги нарушения ритъм - нередовен и недостатъчен сън. Но уви на никого този семестър не се отдава да води здравословен студентски живот...хахахаха...Разпределихме задачите и познахме да се борим с тях. Стъпка по стъпка, въоръжени с кафе и упорито отказвайки да се поддадем на главоболието. Независимо че не ни беше весело, ние често изпадахме в истеричен смях, диктуван от вътрешния страх, че просто не издържаме на напрежението. Толкова комични ситуации, произлязоха в тези 6 часа до полунощ, през които работихме в библиотеката. Е, отскочихме и до скромния бар отсреща за една бърза пица за вечеря. Ето тук се роди един уникален лаф: Bon Voyage!!! вместо Bon Apetite! За непросветените: Bon Voyage е работното име на проекта за collaborative planning tool, който трябва да разработим този семестър. В пристъп на безсилие и неуспех в търсенето на правилната дума на правилния език, Цовинар просто въздъхна: Bon Voyage! и захапа пицата си. Да, може да си представите колко се смяхме за пореден път тази вечер. С нови сили се завърнахме на любимите ни маси в библиотеката, седнахме пред лаптопите и продължихме работата. Тук правя само една вметка: на съседните маси ни правеха компания поне още десетина колеги от Медийна Информатика. Изумително е какво правят почти половината студенти от дадена специалност в 21.14ч в четврътък вечер в библиотеката. Пишат домашни, обсъждат проекти, подготвят презентации и т.н. А аз не вярвах, че е възможно библиотеката да е такова средище на студентския живот!!!хахаха до преди месец не бях стъпвала там, а сега прекарвам дните си там. Естествено посрещнах и новия ден там! Да, в Германия библиотеките работят до 00.00ч. Но около 15мин. по-рано приятен женски глас с нетолкова приятен тон любезно напомня, че библиотеката затваря и ви моли да напуснете по най-бързия начин. След още 5 мин. известието е още по-настоятелно. И ето че всички умни главици се надигат, започват да събират и прибират вещите и лека полека да се отправят към изхода. За нас с Ромина, с която останахме до последно, това беше като добра вест. Можехме да се приберем по домовете си, така де...общежитията. Бяхме и общо взето готови. Прибрахме си нещата и излязохме навън. Боже, колко по-хубаво се диша навън! Другата изненада беше фактът, че беше преваляло, а ние потънали в задачите и между 4 стени, дори не бяхме разбрали какво се е случило навън. Още съвсем незабележимо ръмеше. Но във въздуха човек можеше да усети този приятната свежест след лек пролетен дъжд. Всичко това, съчетано с мириса на различни цъфтящи растения в околността, приятно топло време и свежа зеленина. Доста контрастира с реалността вътре в библиотеката - стерилно бяло, луминисцентна светлина и безжизнени полици с книги и цял куп машинария. В такива моменти се питам: справедливо ли е да сме се заробени в такъв живот?!?! Не, не бих казала. По-хубавото обаче тепърва предстоеше: за първи път щях да се прибера с колелото по тъмно. Изпитвах малко дискомфорт от мисълта. Но уви напразно! Даже напротив това беше едно изключително приятно и разтоварващо преживяване. Пуснах светлините, качих се и потеглих през пустите и тихи улици на Бон. Фаровете функционираха безотказно, т.е. другите ме виждаха. На раницата си имам и светлоотразители, тъй че нямаше от какво да се притеснявам. Но и маршрутът ми минава повече по велоалеи, отколкото по улици с коли и така... Потопих се в нощта, под съпровода на любимата ми колекция българска музика. Беше толкова спокойно. А физическото натоварване беше разтоварване на тялото и духа. Това спокойствие на града и чудесния мирис на цъфнали кестени понякога прави чудеса. Замислих се, че сега аз съм като един от многото студенти в Германия, които посрещат новия ден, напускайки библиотеката и яхнали колелото се прибират кой откъдето. А ако засечете някого сред тази тишина, то той безсъмнение ще е някой друг окъснял студент или чужденец. Рядко бихте срещнали в късните часове на деня типичен немец. Размишлявайки над всичко това, се спуснах по прекрасната алея пред двореца в Попелсдорф, а оттам по Нусаллее и така се озовах вкъщи. Уви, не бях единственият велосипедист в тези мали часове на деня. Ако си бях у дома, в България, за миг не си бих помислила да се придвижвам така с колело, камо ли през нощта. Може би ще ми липсва, когато се прибера. Със сигурност ще ми липсва. Защото докато си с колелото често успяваш да се оттървеш от досадни мисли и най-вече от натрупано напрежение. Отчасти защото просто трябва да снимаваш за пътя и останалите хора, коли и велосипедисти. Така човек успява да очисти съзнанието си и да му позволи да се потопи поне за малко в един друг свят. Защото човек е навън сред природата, чувства се част от нея. А тя винаги дава спокойствие. Казах природа - да, не е учудващо, защото Бон е доста зелен град. С невероятно много дървета и градинки и паркове, липсва пълната урбанизация. Ето защо откакто пролет пукна, тук човек винаги има усещане за хармония и удовлетворение, когато е навън. Навсякъде пеят птички, често ще видите зайчета и катерички да претичват до близкото дърво. Да, истина е! Днес докато закусвах, един рунтав бежаво-сив заек подскачаше в градинката пред общежитието. Много весела гледка! В неделя сутрин, той беше единственото живо същество на улицата! хахаха...Е, как да не се чуствате близо до природата!
За пореден път днес се убедих, че в Германия дори кучетата са толкова възпитани, че няма да се поинтересуват от теб. Няма значение дали ще минеш покрай тях - просто така като пешеходец или на кънки или колело. Не само че няма да започнат да лаят и да те гонят, няма да помръднат от положението, в което са. Мислих си, вчера, как може? В тази държава всичко е до такава степен научено на дисциплина, да е мирно и кротко, че направо може да ти е скучно. Дадох си сметка, че тук или не съм чувала или наистина не е имало кучешки лай в моя близост. При все че живея до полята и там хората масово разхождат домашните си любимци. Да, по същата алея, където ходя да тичам, други хора пък карат кънки или колело и никога досега не съм забелязала някое куче да подгони някого. Но по-лошото е, че горкото животно е толкова възпитано, че дори няма да те погледне, да те подуши. Хм, съжалявам много, но това е ненормално! Та това е животно. Какво животинско е останало в него, ако не обръща внимание на света около него! Случвало ми се е да гледам някое куче послушно да седи и да чака господаря си, който е излезнал на лежерна разходка. А аз като вид дразнител - било то с колелото или просто тичайки, не успявам по никакъв начин да привлека вниманието на животното, което ще продължи да следи зорко господаря си... каквито и дивотии да правите, няма да ви обърне внимание и туй то!
Скъпи шофьори, Попаднах на един виц, който ме подсети да ви напомня за пореден път, че не трябва да шофирате в нетрезво състояние! Не малко са инциативите, които призовават за това, но всички ние сме очевидци на многобройни безумия по пътищата вследствие употребата на алкохол. Все пак мислете не само за собствения си човешки живот, но и за този на тези около вас! Защото последствията може в крайна сметка да не са фатални, но пък да са много по-страшни!
А ето го и вица: Кон влиза в бара и казва: - Барман, дай една сода! - А не искаш ли уиски? - Не, с каруцата съм.
How should I start: FUN! A lot of fun!...yeah...I can see you now wondering - what the hell?!?!?! She has her exams in few days..so how come is she so happy and what fun does it make to study for finals...well, in principle you are rigth...but!...today we had to finalize our project in DIS (Designing Interactive Systems) and we again met at my dormitory....yeah, just to make all the other guys envy on my big room, nice mates and clean kitchen....hahahah...just joking! I would keep it short...we did our stuff in the project, it did take a lot of time again but as the end result is pretty good (in my opinion at least) we are all pround of what we managed to the design...for the people not having any idea what we are talking about: a small screen device for domestic space - having the fancy name: IDEFIX! Huray! and what we did was - design the UI in horizontal and vertical depth!...We needed to test the device with users so we just asked my room mates - Juana and Eva. They both were very nice to help us and made the experiment. Unfortunately, as our tutor said, you would be surprised how people not knowing your system or who do not have the designer-engineering way of thinking would misunderstand what states your application has, how it works or what would follow after the interaction. It occured quite often and in situations we would have never thought about. Finally, we discussed also our presentation - again it´ll be a loooot of fuuuuuuuunnn! But I won´t share any details - I´m superstitious. Afterwards, Norbert wanted to make us familiar with the "raclette" dish - sort of melted cheese. I think that was great idea! He brought some food, cheese in first place, and the Raclette grill - kind of a pan and a grill. At that point I thought - it is now the time to present them what is most famous from our Bulgarian cuisine. I wasn´t prepared but nevertheless I offered "Sushenitza", white and yellow cow cheese as well as sheep cheese and of course - colored salt. We enjoyed the dinner and in fact - our unplanned small party. Sitting, chatting, laughing, doing strange stuff and so on. As dessert we had again something from France. Sort of a sweet cake or pie, called "galette des Rois". Fifi (:P - privacy issue) got the Fève (a porzellan piece inside the cake) - so following the tradiotion he became our king. Huray again! But we also danced a bit - not really like partying...just we showed typical Bulgarian dances like "elenino horo", "dunavsko horo", "byala roza"...than everybody presented some strange / funny / crazy dance that he/she knows.. together we even did the Macarena...the nicest one I think was the AIESEC dance - great one!!!!!! I wanna see how people being drunk can dance this! It would be fun to watch! Oooo, it was really amazing time guys! As I said - we really have to do it again! BUT after the finals! Wish ya luck! I now have to go to bed! It´s really high time to do sooooo...Good night!
Днес е петък, а това означава, че е ден за шетане - като почнете от чистенето, миенето, прането, та стигнете до седмичния пазар...мммда....но днес освен това направих и някои промени в квартирата...отдавна се канех и реших, че днес е крайно време...защото в идващите седмици ще съм си затворник в собствената стая и е важно да имам подходящите условия. Т.е. да направя така, че минимално да се разконцентрирам. А това според нашата менторка на семинара по Zeitmanagement значи само едно: бюрото да не е пред прозореца, за да не се окаже, че по-често блеем навън и мечтаем...за слънчево време над Бон например...много тематично, предвид че от дни или седмици, ако не ме лъже паметта, не съм видяла и един слънчев лъч!....добре, че си имам една слънчева картичка от моите мили приятели, че тя да ме грее и да ми радва душата....хахаха...ех, приятели, живи да сте!
За мен е чест да ви представя новия обитател в моята квартира - мишокът Лоджитех! Х..хх...ххх...ххххх...(Аххххмед!!!!...малко лирично отклонение и поздрав за почитателите му) хахаха...това е последната ми придобивка и съм невероятно доволна! Logitech Wireless Mouse M505, laser precision! А както се вижда от снимковия материал - няма досадно USB, което да стърчи и да се чуди човек как да го заобикаля...даже не е нужно да го махате, когато пренасяте лаптопа напред назад! Практично, нали?
Hiermal ein Post auf Deutsch für alle deutschsprachigen Fans von meinem Blog! Besonders für Balazs und Silviu, die regelmäßige Leser meines Blogs sind.
Am 05.12.2009 hatten wir unser zweites Treffen mit unseren netten und freundlichen Paten - Arno und Cordula. Sie wollten uns die Tradiotion der Weihnachtsmärkte in Deutschland vorzustellen. Treffpunkt war die Holzpyramide am T-Mobile-Punkt, nämlich EngelTreff. Der Gastwirt ist der Glühweintestsieger für die letzten 3 Jahre und ich kann nur bestätigen, hier schmeckte der Glühwein einfach hervorragend!!! Zum Glück konnten wir auch kurz ein Musikprogramm mit einem jungen Trompetisten verfolgen! Das fand ich einfach toll und Stimmung war auch echt dabei!
Това е един пост, чакащ да види бял свят от месеци насам...Уви, нещо все не ми се изписваше цялата история на един дъждовен ден в Бон, някъде ноември. По спомен беше вторник - по програма пълен с лекции и упражнения. Денят от седмицата, който ненавиждах през зимния семестър. И така този вторник започна с една забавна случка и мимолетно запознанство с една иранка. Валеше почти като из ведро и на спирката дойде едно момиче без чадър. Горката, стоеше в дъжда и се оглеждаше отчаяно къде да се скрие. Нямаше навес. Накрая се обърна към мен и ме попита: Извинявай, имаш ли нещо против да споделиш чадъра си с мен? Естествено, че нямах. Гледах я с крайчеца на окото си, не беше германка, но говореше добре немски. След няколко тягостни минути отново подхвана разговор. Попита ме откъде съм. Казах й от България. А тя: Така ли? Аз съм от Иран! Нямаше вид на иранка или поне не отговаряше на моите представи за населението от тези географски ширини. Е, както и да е...Благодари ми още веднъж момичето, като обясни, че живее в Кьолн и идва на лекции в Бон. Закъснявала за влака и си забравила чадъра, а вече нямала време да се връща. Да, и двете знаехме какво е немска точност! По тази причина или закъсняваш с 10 минути или повече (според времето от деня) или не се връщаш за забравеното нещо. Поговорихме си още няколко минути, но дойде автобусът си и всеки си намери своето място.
Пътувах и си мисля: Как само човек може да завърже приятелство? Само защото е забравил чадъра си! Почти бяхме стигнали гарата и автобусът спря. Мислех, че е заради безумният светофар заради двамата пешеходци на кръст, който минават през подлеза, но се оказа, че не е...Имаше колона от автобуси пред нас...всичките празни. Какво е станало? Нямаше съобщение за ремонт или някакви други промени в движението. Всички почнаха да слизат и по немски нервно, но безмълвно да бързат, за където са тръгнали. Шофьорът обаче беше отворил само предната врата, а отзад една майка се чудеше как да мине с количката, за да слезне. Попитах я: Да поволя ли шофьора да Ви отвори задната врата? Тя въздъхна с облекчение: Да, моля, ако обичате! Най-учтиво отправих молбата си към водача, но реакцията му ме стъписа. Развика се и промърмори: Не може... не виждате ли, че има верижен парапет пред вратата? Там не може да слезе! А аз: Но тя няма как да мине с количката напред? Той: Не ме интересува. Да не очаквате да ходя да я изнеса на ръце? Потресена бях. Такава груба и невъздържана реакция от немец?!?!?! Тогава предложих: Ами ако се преместите с 1 м напред, тя ще може да слезе, защото парапетът няма да пречи повече. Отново почти ме изруга: Вие сляпа ли сте - има пешеходна пътека, къде да отида? Не, виждах да е проблем, ако се паркира върху пешеходната пътека. Имаше достатъчно място за минаване на негово Величество пешеходеца. В крайна сметка след поредното тюхкане, шофьорът стана с видна досада и заяви: Ами ще й пренеса количката, какво друго да правя? Махнах с ръка и си продължих по пътя. Създали са си правила и толкова са се сраснали с тях, че не могат да си представят да ги нарушат, дори и да не е грях това, което ще сторят. Излезнах от тунела и какво да видя: Стачка! Тълпи студенти, които протестираха срещу таксите, промените в обучението и кой знае за какво ли още не. Мммда, ето защо ще закъснея. Но все пак ми допадна немски стила на протест. Имаше си водачи. Полицията беше отцепика района, където минаваше протеста. Всичко по програма и ред. Няма го безразборното и хаотично стачкуване, което сме свикнали да виждаме в България. Чудех се - от какво толкова се оплакват? Прекалено много са свикнали на всичко да им е хубаво, евтино и подредено! А не бих казала, че някоя точка от исканията им имат основание за протест. Бях мернала агитационната им брошура в мензата. Дори за привличането на повече студенти се бяха погрижили!!! Немска му работа - за пореден път се чух да казвам. В крайна сметка ги оставих да протестират и се забързах към унито. Сутришният блок лекции мина и се отправих към мензата с няколко колеги. Точно минавахме през правния факултет и две девойки ме спряха. Извинявай, виждам, че сте чужденци. Имаш ли две минутки? Правим репортаж за Deutsche Welle. Можем ли да те интервюираме? Ха, поредното ново 20 за днес! - Не, нямам. Направиха ми и снимки пред шкафчетата на факултета. Хахаха, станах звезда за кратко! Докато си нагласят камерата, позирха поне 3 пъти. Така. Стигнахме и до въпросите, де. "Откога си тук? Какво учиш? Как ти се струва? Знаеш ли за стачката днес? Смяташ ли я за основателна? Направи сравнение с България" Ммммда, уви не им оказах голяма подкрепа на повечето немски студенти. Защото те няма представа какво е да няма адекватна материална база; преподавателите да знаят по-малко от теб, камо ли ако ти се случи да учиш на немски и те ти обясняват: "Die Elektronen machen tzak-tzak", тъй като не знаят как иначе да го обяснят; да няма парно в изпитните зали; да те обучават по програма, некоригирана по съдържание в близките 10 години и изобщо да излизаш с диплома, но без знания от някое иначе елитно висше училище; а пропуснах и че в България за научни проучвания и дейности никой дори не мисли да дава пари и затова няма млад човек, който да има желание да се занимава с академична дейност. С една дума им казах: Просто не виждам от какво се оплаквате във вашето образование и защо искате реформи! При положение, че имате университети, които са на топ позиции в света, все някой трябва да плаща за това качество и не смятам, че само държавата трябва да поема финансирането на образованието. Благодариха ми девойките и се отправиха към някого друг. Дали го излъчиха по радиото този репортаж, така и не разбрах! Но това беше моята минута слава, така да се каже... Беше ми кофузно да си призная. Нямаше камера, а само диктофон и държаха микрофон пред мен. Но пак трябваше да следя всяка дума и мисъл, която изричах. После си мислех, дали не съм направила глупави грешки, но пък си казах: Нали знаят, че си чужденка! Няма лошо! Пък нямаше какво толкова да ми пука. Продължих си нататък и така поредната странна случка за деня приключи! А с това може би и този мой разказ!
Ще си кажете - откога пък има и ден, посветен на мусаката? Ами да има! Аз го измислих днес, след като имах ужасно преживяване при приготвянето на това така известно българско ястие. Предисторията: с Ева и Хуана (съседките, с които доста се сближихме) се бяхме разбрали да си готвим в неделя заедно и да обядваме заедно. Всеки беше избрал какво да приготви, като отчасти идеята беше да е нещо от националната кухня. Аз тъй или иначе възнамерявах да си правя мусака, та реших това да е моето ястие. Двете ме гледаха в толкова въодушевление и с такова любопитство, че направо виждах как не могат да изтраят да стане готово. Споделиха как никога не биха могли да готвят такива "сложни" манджи. Вярно е, защото никоя от тях досега не съм видяла да проявява невероятни готварски умения. Испанката готви нещо набързо с макарони или спагети, а германката често вари зеленчуци на супа и ги пасира. Е, запретнах ръкави и докато готвех им обяснявах за сродството на нашата мусака с тази на гърците. Хуана беше опитвала, така че аз трябваше да приготвя по-вкусна гозба, за да я убедя, че българската си заслужава повече. хахаахах...мдаааа...докато чаках каймата и останалите продукти да се задушат, набързо им показах познания и по предмет "Подправки". Турнах по много и от всичко - стана божествено. Омешах всичко в една йенска тавичка и хайде във фурната. Уви, малко бях закъсняла, защото преди това учих и ходих до пералното, но все пак бързо приготвих всичко. Както и да е.. Седнахме да си лафим и да хапнем плодовата салата на Хуана - преди основното - по френски модел. Много вкусна беше! В фурната къкреше моята мусака и бях много горда, защото се получи много добре. Само дето картофите така и не увираха, а все още тропаха. Няколко пъти ги проверявах. А съседките все по-нервно гледаха към фурната. Аз се притесних, че чакат заради мен. За мое нещастие ми мина идеята да преместя тавичката на по-долно ниво. Ще запитате - защо за нещастие? Кратко и ясно ще кажа: защото йенската тавичка ми се изплъна от ръцете и две трети от мусаката ми се приземиха на кухненския под. Мазалото беше пълно, а трудът ми отиде на вятъра. Точно за 2 секунди!!! Буквално в продължениие на една минута стоях и гледах как моето творение се беше пльоснало насред кухната...мислех си: Как можа това да се случи? Какво ще ядем сега? Как ще изчистим? Хиляди въпроси и яростни забележки колко съм непохватна. Но какво да се прави...стъклена тава без дръжки и при това нажежено гореща... Стоях и гледах втрещена, разтреперана и ми се ревеше...Ева и Хуана скочиха и се втурнаха да ми помагат с разчистването, а аз не спирах да проклинам: Scheiße, Scheiße!!! Остатъкът от мусаката се досготви и бе залят с яйцето и киселото мляко. Получи се сос с мусака, а не обратното. хахахаха....Точно така и нарекохме тази ми неуспешна гозба! Хуана беше възхитена и от малкото, което опита! Ева ме гушна и ми каза: Не се ядосвай, следващият път ще стане и ще се получи още по-хубава! Стана ми мило... След кратка разходка до пералното, за да сложа прането да съхне, продължихме с обяда. Имах сготвена гъбена супа от предния ден. Хареса се и на двете. Накрая завършихме с ориза с тиквички на Ева, който също беше много апетитен. В крайна сметка си изкарахме добре, поприказвахме и се посмяхме. Поделихме си и готвенето, и миенето на чинии и слагането на масата. Беше все едно сме едно малко семейство - може и да звучи странно, но е вярно. Всяка една от нас се интересува от другите две, хапваме заедно, излизаме заедно и си споделяме. Можем да разчитаме една на друга! Когато си сам някъде по света, е винаги приятно, че имаш едно приятелско рамо, на което да се облегнеш! Не казвам, че съм преоткрила нови близки приятелки, но просто намерих сродни души, с които ни свързва факта, че сме студентки и сме далеч от дома и че можем да разчитаме само една на друга! Бих дори казала, че отношенията и чувствата са искрени, а не просто западняшка вежливост и учтивост! Дано не се заблуждавам!
Откакто съм в Германия, обмислям идеята да си направя блог, за да могат повече хора да са съпричастни към това, което ме вълнува или ми се случва тук. Защо? хахаха....ами защото просто нямам време да говоря с всички приятели по скайп или да пиша емейли. Тук човек наистина няма време за никакви странични дейности. Иска се желязна дисциплина и перфектно изготвен график. В противен случай - никога няма да изпълните всички задачки, които сте си нахвърляли виртуално в главата. А и хаосът ви е гарантиран! Защо? Защото така мога да "запечатам" и мои размишления, настроения и преживявания. А след години това ще е безценно... Може би има още милион причини, но нека спра дотук.
Е, ето: режа лентата! Първият пост в моя блог е вече факт!
