Денят на мусаката

Ще си кажете - откога пък има и ден, посветен на мусаката? Ами да има! Аз го измислих днес, след като имах ужасно преживяване при приготвянето на това така известно българско ястие.
Предисторията: с Ева и Хуана (съседките, с които доста се сближихме) се бяхме разбрали да си готвим в неделя заедно и да обядваме заедно. Всеки беше избрал какво да приготви, като отчасти идеята беше да е нещо от националната кухня. Аз тъй или иначе възнамерявах да си правя мусака, та реших това да е моето ястие. Двете ме гледаха в толкова въодушевление и с такова любопитство, че направо виждах как не могат да изтраят да стане готово. Споделиха как никога не биха могли да готвят такива "сложни" манджи. Вярно е, защото никоя от тях досега не съм видяла да проявява невероятни готварски умения. Испанката готви нещо набързо с макарони или спагети, а германката често вари зеленчуци на супа и ги пасира. Е, запретнах ръкави и докато готвех им обяснявах за сродството на нашата мусака с тази на гърците. Хуана беше опитвала, така че аз трябваше да приготвя по-вкусна гозба, за да я убедя, че българската си заслужава повече. хахаахах...мдаааа...докато чаках каймата и останалите продукти да се задушат, набързо им показах познания и по предмет "Подправки". Турнах по много и от всичко - стана божествено. Омешах всичко в една йенска тавичка и хайде във фурната.
Уви, малко бях закъсняла, защото преди това учих и ходих до пералното, но все пак бързо приготвих всичко. Както и да е..
Седнахме да си лафим и да хапнем плодовата салата на Хуана - преди основното - по френски модел. Много вкусна беше! В фурната къкреше моята мусака и бях много горда, защото се получи много добре. Само дето картофите така и не увираха, а все още тропаха. Няколко пъти ги проверявах. А съседките все по-нервно гледаха към фурната. Аз се притесних, че чакат заради мен. За мое нещастие ми мина идеята да преместя тавичката на по-долно ниво. Ще запитате - защо за нещастие? Кратко и ясно ще кажа: защото йенската тавичка ми се изплъна от ръцете и две трети от мусаката ми се приземиха на кухненския под. Мазалото беше пълно, а трудът ми отиде на вятъра. Точно за 2 секунди!!! Буквално в продължениие на една минута стоях и гледах как моето творение се беше пльоснало насред кухната...мислех си: Как можа това да се случи? Какво ще ядем сега? Как ще изчистим? Хиляди въпроси и яростни забележки колко съм непохватна. Но какво да се прави...стъклена тава без дръжки и при това нажежено гореща... Стоях и гледах втрещена, разтреперана и ми се ревеше...Ева и Хуана скочиха и се втурнаха да ми помагат с разчистването, а аз не спирах да проклинам: Scheiße, Scheiße!!! Остатъкът от мусаката се досготви и бе залят с яйцето и киселото мляко. Получи се сос с мусака, а не обратното. хахахаха....Точно така и нарекохме тази ми неуспешна гозба! Хуана беше възхитена и от малкото, което опита! Ева ме гушна и ми каза: Не се ядосвай, следващият път ще стане и ще се получи още по-хубава! Стана ми мило...
След кратка разходка до пералното, за да сложа прането да съхне, продължихме с обяда. Имах сготвена гъбена супа от предния ден. Хареса се и на двете. Накрая завършихме с ориза с тиквички на Ева, който също беше много апетитен. В крайна сметка си изкарахме добре, поприказвахме и се посмяхме. Поделихме си и готвенето, и миенето на чинии и слагането на масата. Беше все едно сме едно малко семейство - може и да звучи странно, но е вярно. Всяка една от нас се интересува от другите две, хапваме заедно, излизаме заедно и си споделяме. Можем да разчитаме една на друга! Когато си сам някъде по света, е винаги приятно, че имаш едно приятелско рамо, на което да се облегнеш! Не казвам, че съм преоткрила нови близки приятелки, но просто намерих сродни души, с които ни свързва факта, че сме студентки и сме далеч от дома и че можем да разчитаме само една на друга! Бих дори казала, че отношенията и чувствата са искрени, а не просто западняшка вежливост и учтивост! Дано не се заблуждавам!